Днес по ирония на съдбата се получи най-интересното състезание, точно когато нямаше ЛайвТВ.

На квалификацията бях учуден от половината секунда, която ми лепна първия, тъй като се мислех за ''бърз'' Все пак се концентрирах за състезанието и за това да сартирам 4ти.
На старта се видя, защо БГФ1 е лига номер 1. Всички се справихме отлично и поне пътрвите 4 човека минахме сектор 1 без да се докоснем. Усетих, че съм по-бърз от Кабакчиев и с по-късно спиране (и негово по-ранно) успях да го изпреваря на фибата. Благодаря му, че не затвори завоя, въпреки, че щеше да е в правото си, но от това и двамата щяхме да пострадаме.
След това по нищо не си личеше какво предстои. Карах си спокойно на около секунда пред Кабакчиев и Василев, когато дойде подаръка от косатдинов, който се отби в зоната за сигурност. Станислав Стоянов поведе а аз зад него на 2 секунди, които поддържах до първия стоп в бокса, който бе троен за първите 3ма. За съжаление механиците ми ме позабавиха малко повече и Кабакчиев успя да се мушне пред мен. Малкопо-късно с по-късен стоп Костадинов успя също да ме изпревари и се върнах на стартовата си позиция - четвърта. Дойде и инцидента на Друмов и Стоянов, който ме отведе на 3та позиция, а през това време бях много по-бърз от Кабакчиев и опитвах атаки. Една от тях успя и си върнах загубената в бокса позиция. Веднага след фибата той пробва контра-атака, но се защитих по най-добрия начин и малко по малко започнах да правя преднина на Кабакчиев и Василев, които караха заедно. Втория стоп също бях малко забавен от механиците, но добрата преднина която имах ме остави 3ти, зад скрития фаворит Сашо Велев, който бе с 1 стоп по-малко. С по-леката си кола, но и с по-лоши гуми със Сашо държахме една дистанция от 6 секунди в негова полза. Така дойде и 3тия бокс. Момцата със забавено темпо бе точно пред мен в алеята и с ужас видях как той си преплю моя бокс

В последствие той реши да влезе в самия гараж а аз трябваше да го изчакам , за да заредя гориво. Така излезах на отново 6 сек зад Сашо и в последните 13 лапс започнах да топя преднината му с надежда да го застигна към края на надпреварата. Всичко вървеше по план - записах най-добрата обиколка в състезанието и когато виждаш пред мен Сашо Велев на метри, усетих силни вибрации на спираенто за фибата. Бях наясно какво става - 8 обиколки преди края едната спирачка си заминаваше. Докато беше само една прецакана успявах да държа добри темпо и мисля, че щях да финиширам около Тодор. За съжаление след 2-3 обиколки и още една от спирачките ми си замина и по традиция имах контакти със стената. ударите бяха леки - пораженията да се чудих откаде да започнеш да ги изброяваш. Предното крило си замина, колата играеше наляво а аз още в първия сектор. Стигнах до бокса, оправиха колата след 40 сек. Но докрая успях да се разбия още един път в резулатат на което отидох на 6та позиция.
Все пак съм доволен, тъй като през годините такива повреди ни вадеха от точкките. Сега поне взимам скъпоценни 3 точки за отбора в битката с Евента.
Браво на Сашо Велев, който показа. защо сме номер 1 в класирането и с третата ни победа за сезона дишаме спокойно след мойте слаби активи в последните 2 старта.
Браво и на Павката Дечев, който е доказан талант и никога не съм се съмнявал в него. Сложих го втори пилот на Турбо точно с идеята да донесе нужната за самочувствието ни първа точка. Съжалявам за Илката, който е гонен от малшанс, но той си е старо куче и ще преодолее тези каръщини.
За Европа се надявам този път всичко да е ок за нас с техника, интернет, компютър, спирачки, двигатели както е било досега през сезона
