Като цяло днескашният ден се разви добре за мен, с някои изключения разбира се

.
На квалификацията направих феноменално време, като счупих рекорда на пистата. Това време дори и аз самият не го очаквах, но втората ми обиколко наистина беше много добра и почти без грешки. Знаех, че Дидо е способен на много повече от това, което показа на квалификацията и заради това този пол позищън никак не ме успокои. Въпреки това мече знаех, че макар и минимално съм по-бърз на тази писта от него. Това ми беше и надеждата за победа в състезанието.
Големият въпрос беше с каква стратегия ще кара всеки от нас. Аз предпочетох варианта с 2 стопа и очаквах първите няколко обиколки от състезанието да видя как ще върви Дидо и да се опитам да прогнозирам колко е тежък. След първите 10-на обиколки преднината ми пред него беше над 6 секунди, което показваше, че определено е по-тежък от мен. Въпреки, че не карах на максимума в стремежа си да пазя колата максимално, допуснах грешка на един от бързите завои във втори сектор и това стопи преднината ми на 2 секунди. По всечко личеше, че Дидо ще е с 1 стоп по-малко то мен и това правеше задачата ми одски трудна. След първия ми пит излязох втори на 18 секунди зад Дидо. Мястото на което се озовах обаче изобщо не беше удобно. Точно тогава, когато трябваше да въртя бързи обиколки, за да топя преднината на Дидо изостанали пилоти ми пречиха да дам всичко то себе си. Дори ме забавяха и преднината на Дидо достигна 21 секунди. И това въпреки, че той беше с по-износени гуми вече и приблизително еднакво количество бензин. След като се освободих от изостаналите пилоти се уверих напълно, че дидо е с 1 стоп. Тогава просто убезумях

, настъпах здраво колата, колкото и коне държаха и изцеждах оборотите до максимума, както на ускорение, така и при спиране. Давах всичко от себе си и резултата беше секунда на обиколка спрямо Дидо. Бързите сметки, които успях да направя в този момент ми даваха реален шанс да го настигна и дори да имам 4-5 обиколки за да го изпреваря. Това ме мотивира още повече. Напрежението беше неописуемо, бях убеден, че ще се получи страхотна битка между двама ни.
В 35 обиколка вече бях направил втория си стоп и преднината на Дидо беше едва 3-4 секунди, с тендненция да спада. Тогава изведнъж тя спадна на 1-2 секунди, като видях изостанал пило да се върти на пистата из зоната за сигурност и си поислих, че нещо е станало между тях. Два завоя по-късно двигатела на Дидо не издържа... Огънят и пушека покрай които минах ме оставиха без думи...

. Битката нямаше да се състои. Гадно е когато става така и тези победи не са никак сладки, но все пак и това се случва. Вече започвам да съчувствам на Дидо за всичките повреди, които го спохождат. Това ми напомня за времената през 2002 ако не се лъжа, когато Хакинен винаги беше по-бърз от Култард, но за сметка на това отпадахе доста често, докато Култард поне завършваше. Не знам на какво се дължи-късмет, стил на каране или нещо друго, но е факт.
В крайна сметка радвам се за битката на пистата и за добре протеклите сесии и състезание, поздравявам организаторите, страхотна работа и за тях. Желая на всички повече успех и късмет следващия път.
