Истанбул Парк по традиция се оказа удобно трасе за мен. След стабилна подготовка бях подготвен за екшън след акто отсъствах 4 седмици от надпреварите.
Квалификацията претече сравнително добре, като се наредих на 3та позиция с добри изходни позиции, имайки предвид силните стартове които показвам тази година.
Отново реагирах може би най-бързо със светлините и бях готов да атакувам първата позиция, но Диан Костадинов се забави страшно много точно пред мен и трябваше да завия доста остро надясно, за да го избегна. В резултат влязох в треввата, но успях да се справя с колата и се върнах на пистата на 4та позиция, губейки позиция от Сашо Велев.
Два завоя по-късно Диян Костадинов удари Димитър кабакчиев и изостана назад в колоната което ме отведе на 3тата позиция, зад Велев и Кабакчиев, които спореха за лидерството. След 2-3 обиколки успях да се залепя зад кабака и оформихме ''Влакчето на Велев''

като зад мен близо бе Пашов. Малко по-късно последва контакт м/у Велев и Кабакчиев, което бе идеалния развой на състезанието изстрелвайки ме на първа позиция с празна писта пред мен.
Възползвайки се успях да направа много силни първи 2 сесии без нито една грешка с амплитуда м/у най-бързата и най-слабата ми обиколка не повече от половин секунда.
И така след 24-25 обиколки водех а зад мен Диан Костадинов на около 6 секунди изоставане което постепенно увеличавах малко по-малко. 3ти бе Кабака на 12 сек пасив.
Влязох в бокса и сложих с 3 обиколки повече гориво, заради супер дразнещия бъг с горивото, което се харчи в различни количества повреме на надпреварата.
За съжаление още в първите обиколки останах много неприятно изненадан - гумите сякаш бяха от друг слой, колата просто се държеше по коренно различен начин, особено на левия завой след дългата права, където успях да се завъртя 3 пъти. Просто нямах логично обяснение на държането на колата ми в този участък от пистата, отпускайки газта колата веднага поднасяше наляво. Малко по-късно дойде и най-срамният ми момент

Точно на най-дългата права вместо копчето за гледане назад, някакси успях да уцеля това за неутрална предавка (никога не ми се беше случвало) Незнаейки какво се случва в първия момент инстинктивно смених една предавка нагоре, което доведе до уникално завъртане и целуване на стената отсреща. Като по-чудо колата бе леко одраскана а двигателят някакси не гръмна.
В последният бокс удара бе отчетен и механиците ме държаха цели 14 секунди, което вече ме отказа от борбата с Кабака за 2рото място.
Все пак съм доволен, че най-бързата обикокла в състезанието е на моята сметка - 1:25.5ХХ.
Следва Великобритания а там се очаква Илката и Марто да са налиния. За съжаление може би пак няма да мога да карам, поради супер гадния график, който ме вади от почти всички състезания докрая, като гледам календара и датите.
Все пак и сам война е сам - доказваме го за пореден път ние в Турбо Рейсинг.
Лошото е, че след невъзможността на Борислав Пенчев, Петър Кичуков и моето отсъствие явно ще тряябва да се търси поне един човек, който да запълва дупките. Кой ще е той обаче не ми е ясно ...
И не на последно място - Дияне мисля, че незаслужаваме това което направи днес с нас. Да искаш да стартираш последен бе супер грубо от твоя страна и отстрани изглеждаше все едно ние сме някакви си мухици спрямо твоя талант - ако не ти е интересно има и други лиги - ФСР примерно където не са ''мушици'' като нас а направо цели Оси. Защо не се пробваш там, или може би нещо те спира? Аз лично съм много убиден от това което искаше да направиш днес. Добре, че Стефчев не разбра какво става и те остави да стартираш от където се бе класирал.